18.12.2012 г., 17:45

Къщата на вятъра

829 0 0

След къщата на вятъра започва вечността.

На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,

на прага и приседнах.

Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,

във тях бе ти, но без лице и тяло,

на любовта ми огледало-измамно, лъжещо сърцето.

А къщата на вятъра е на небето-

прозирно тънка, шеметно въздушна

от нея вижда се земята, всички грешно.

От тебе искам да избягам, да се скрия.

Надявам се с въздушната магия

да умъртвя в миг чувството неверно.

Във къщата си вятърът се връща,

поглежда ме със твоите очи,

със твоя дъх ме сгрява.

Политам аз, за теб търся забрава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Дамянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...