Dec 18, 2012, 5:45 PM

Къщата на вятъра 

  Poetry » White poetry
593 0 0

След къщата на вятъра започва вечността.

На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,

на прага и приседнах.

Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,

във тях бе ти, но без лице и тяло,

на любовта ми огледало-измамно, лъжещо сърцето.

А къщата на вятъра е на небето-

прозирно тънка, шеметно въздушна

от нея вижда се земята, всички грешно.

От тебе искам да избягам, да се скрия.

Надявам се с въздушната магия

да умъртвя в миг чувството неверно.

Във къщата си вятърът се връща,

поглежда ме със твоите очи,

със твоя дъх ме сгрява.

Политам аз, за теб търся забрава.

© Вяра Дамянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??