bojenski (Иван Иванов)
266 2718
10.10.2015 г., 20:18 ч.  

Късна есен 

  Поезия » Философска
1162 1 8

Уморени очи вече виждат отвъдното,

а сърцата разбити на пух,

трудно понасят болни амбиции,

... докато още са тук.

Умовете препълнени с факти, със спомени,

мамени, често мамени с много мечти

явно не вярват и на искрени пориви,

душите свикват да ги боли.

 

Късната есен трудно вярва на приказки,

най-красива , когато мълчи.

Дойдат ли бури се шегува до себеотричане,

дори суета като дъжд да вали.

Късната есен не обича обричане,

знае ли как ще е в другия ден.

Пази се силно от разсъбличане,

против стреса си лее куршум.

 

Разцъфти ли любов в късна есен,

казват зимата ще е зла,

но запееш ли лебедовата песен,

даже за най-краткото кратко,

пак е прекрасен света!

 

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??