Късна есен
Уморени очи вече виждат отвъдното,
а сърцата разбити на пух,
трудно понасят болни амбиции,
... докато още са тук.
Умовете препълнени с факти, със спомени,
мамени, често мамени с много мечти
явно не вярват и на искрени пориви,
душите свикват да ги боли.
Късната есен трудно вярва на приказки,
най-красива , когато мълчи.
Дойдат ли бури се шегува до себеотричане,
дори суета като дъжд да вали.
Късната есен не обича обричане,
знае ли как ще е в другия ден.
Пази се силно от разсъбличане,
против стреса си лее куршум.
Разцъфти ли любов в късна есен,
казват зимата ще е зла,
но запееш ли лебедовата песен,
даже за най-краткото кратко,
пак е прекрасен света!
© Иван Иванов All rights reserved.
