27.04.2006 г., 21:27

КЪСНА НОЩ

852 0 6

 

 

Късна нощ.

Пред мен чаша.

Червено вино.

И лист хартия.

И чувство едно.

Но самó!

 

Виното – не за пиене.

За сравнение.

С кръвта по света.

Бликнала от сърцето

след нечий поглед.

Или постъпка.

От нея.

 

Късна нощ.

Чаша вино.

Разлято по света.

От чувство едно .

Единствено.

И самó.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дианче! Може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще загубиш възможността да четеш който и да е от двата стила! Това е животът!
  • Брей!НЕВЕРОЯТНО!
    Нетипично стихо за мрънкащият ти , и наситен с обстоятелствени пояснения стил!!!Още един поздрав!Много ми харесва!
    Всъщност... и този твой начин на писане харесвам...и...другият!!!
    Поздравченце!!!
  • Благодаря за мненията! Ако говорим обективно в реалността се случва и на двата пола. Но аз съм мъж и вероятно по тази причина се приема, че се случва само на мъжете. Но и на когото и да се случи - много боли...
  • Аз все си мисля че не става дума нито за мъже , нито за жени.Това са си чувства, а и мъжете,и жените ги имат и те са просто или споделени или не...Но и в двата случая могат да бъдат извор на вдъхновение...Поздрав за хубавия стих!
  • Вили ,
    и преди казах , че несподелената любов е отрова и ад . Не само жените са грешни . Ако някоя се влюби в теб , но ти не и обърнеш внимание , няма ли и тя да каже " Защо мъжете правят така ?" Помисли !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...