27.04.2006 г., 21:27

КЪСНА НОЩ

851 0 6

 

 

Късна нощ.

Пред мен чаша.

Червено вино.

И лист хартия.

И чувство едно.

Но самó!

 

Виното – не за пиене.

За сравнение.

С кръвта по света.

Бликнала от сърцето

след нечий поглед.

Или постъпка.

От нея.

 

Късна нощ.

Чаша вино.

Разлято по света.

От чувство едно .

Единствено.

И самó.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Дианче! Може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще загубиш възможността да четеш който и да е от двата стила! Това е животът!
  • Брей!НЕВЕРОЯТНО!
    Нетипично стихо за мрънкащият ти , и наситен с обстоятелствени пояснения стил!!!Още един поздрав!Много ми харесва!
    Всъщност... и този твой начин на писане харесвам...и...другият!!!
    Поздравченце!!!
  • Благодаря за мненията! Ако говорим обективно в реалността се случва и на двата пола. Но аз съм мъж и вероятно по тази причина се приема, че се случва само на мъжете. Но и на когото и да се случи - много боли...
  • Аз все си мисля че не става дума нито за мъже , нито за жени.Това са си чувства, а и мъжете,и жените ги имат и те са просто или споделени или не...Но и в двата случая могат да бъдат извор на вдъхновение...Поздрав за хубавия стих!
  • Вили ,
    и преди казах , че несподелената любов е отрова и ад . Не само жените са грешни . Ако някоя се влюби в теб , но ти не и обърнеш внимание , няма ли и тя да каже " Защо мъжете правят така ?" Помисли !

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....