27 апр. 2006 г., 21:27

КЪСНА НОЩ

856 0 6

 

 

Късна нощ.

Пред мен чаша.

Червено вино.

И лист хартия.

И чувство едно.

Но самó!

 

Виното – не за пиене.

За сравнение.

С кръвта по света.

Бликнала от сърцето

след нечий поглед.

Или постъпка.

От нея.

 

Късна нощ.

Чаша вино.

Разлято по света.

От чувство едно .

Единствено.

И самó.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Дианче! Може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще загубиш възможността да четеш който и да е от двата стила! Това е животът!
  • Брей!НЕВЕРОЯТНО!
    Нетипично стихо за мрънкащият ти , и наситен с обстоятелствени пояснения стил!!!Още един поздрав!Много ми харесва!
    Всъщност... и този твой начин на писане харесвам...и...другият!!!
    Поздравченце!!!
  • Благодаря за мненията! Ако говорим обективно в реалността се случва и на двата пола. Но аз съм мъж и вероятно по тази причина се приема, че се случва само на мъжете. Но и на когото и да се случи - много боли...
  • Аз все си мисля че не става дума нито за мъже , нито за жени.Това са си чувства, а и мъжете,и жените ги имат и те са просто или споделени или не...Но и в двата случая могат да бъдат извор на вдъхновение...Поздрав за хубавия стих!
  • Вили ,
    и преди казах , че несподелената любов е отрова и ад . Не само жените са грешни . Ако някоя се влюби в теб , но ти не и обърнеш внимание , няма ли и тя да каже " Защо мъжете правят така ?" Помисли !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...