27 abr 2006, 21:27

КЪСНА НОЩ 

  Poesía
657 0 6

 

 

Късна нощ.

Пред мен чаша.

Червено вино.

И лист хартия.

И чувство едно.

Но самó!

 

Виното – не за пиене.

За сравнение.

С кръвта по света.

Бликнала от сърцето

след нечий поглед.

Или постъпка.

От нея.

 

Късна нощ.

Чаша вино.

Разлято по света.

От чувство едно .

Единствено.

И самó.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Дианче! Може би по-скоро, отколкото предполагаш, ще загубиш възможността да четеш който и да е от двата стила! Това е животът!
  • Брей!НЕВЕРОЯТНО!
    Нетипично стихо за мрънкащият ти , и наситен с обстоятелствени пояснения стил!!!Още един поздрав!Много ми харесва!
    Всъщност... и този твой начин на писане харесвам...и...другият!!!
    Поздравченце!!!
  • Благодаря за мненията! Ако говорим обективно в реалността се случва и на двата пола. Но аз съм мъж и вероятно по тази причина се приема, че се случва само на мъжете. Но и на когото и да се случи - много боли...
  • Аз все си мисля че не става дума нито за мъже , нито за жени.Това са си чувства, а и мъжете,и жените ги имат и те са просто или споделени или не...Но и в двата случая могат да бъдат извор на вдъхновение...Поздрав за хубавия стих!
  • Вили ,
    и преди казах , че несподелената любов е отрова и ад . Не само жените са грешни . Ако някоя се влюби в теб , но ти не и обърнеш внимание , няма ли и тя да каже " Защо мъжете правят така ?" Помисли !
  • Просто много боли! Затова и драснах долните редове:

    НЯКОЙ ЩЕ КАЖЕ ЛИ ...

    Някой ще каже ли
    защо жените
    така постъпват с нас?

    За всички ли “обич”
    е празна дума?

    Забелязват ли те
    нашия поглед,
    отправен към тях в захлас?
Propuestas
: ??:??