В кафене на гара
имам късна среща.
Прониза ме с поглед.
Затихнал спомен -
за пролазила сянка,
за огън и жарава,
и словото на Грин.
Рани ме с поглед,
догоре натоварен с мъка -
няма ги рамене заоблени
и лицето с мъх на плод
и онези камъни щръкнали,
край които бързеите бягат.
Утихна словото,
дъжд заглуши солена музика,
горчива въздишка утихна.
Време ли е да сваля
герданите?
"Шамада" да викам?
Не!
В душата ми чисто и светло е -
къде гердани се продават?
***
"шамада" - биене на барабани при поражение
© Дима Всички права запазени
герданите...
и гарите.
!