19 ene 2008, 18:48

Късна среща

  Poesía
778 0 5

В кафене на гара

имам късна среща.

Прониза ме с поглед.

Затихнал спомен -

за пролазила сянка,

за огън и жарава,

и словото на Грин.

Рани ме с поглед,

догоре натоварен с мъка -

няма ги рамене заоблени

и лицето с мъх на плод

и онези камъни щръкнали,

край които бързеите бягат.

Утихна  словото,

дъжд заглуши солена музика,

горчива въздишка утихна.

Време ли е да сваля

герданите?

"Шамада" да викам?

Не!

В душата ми чисто и светло е -

къде гердани се продават?

 

***

"шамада" - биене на барабани при поражение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дима Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....