Посърнало е моето лице,
не виждам пламъчето в очите.
Изстинало е моето сърце,
в борбата непосилна за мечтите.
Безкрайни нощи със отворени очи
и дни изпълнени с досадна скука.
Със шепа спомени от младини,
останалото.....спира тука.....
Не казвам, че ми липсва радостта.
Не казвам, че живота е навъсен.
Не се оплаквам и от самота.
Аз имам всичко..... но е малко късно.....
© Пепа Деличева Всички права запазени
Поздрав!