26.01.2007 г., 6:43

КЪСНО

1.4K 0 16
КЪСНО

Посърнало е моето лице,

не виждам пламъчето в очите.

Изстинало е моето сърце,

в борбата непосилна за мечтите.


          Безкрайни нощи със отворени очи

          и дни изпълнени с досадна скука.

          Със шепа спомени от младини,

          останалото.....спира тука.....


Не казвам, че ми липсва радостта.

Не казвам, че живота е навъсен.

Не се оплаквам и от самота.

Аз имам всичко..... но е малко късно.....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Деличева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...