20.10.2012 г., 11:50

Късно

710 0 1

 

прегръщам те само някъде далече

където късния следобед

между утре и вчера закъснява,

или пък ти закъсняваш, или аз

закъснявам?

късни целувки кънтят във ума ми

и изцапани думи помежду ни са пак

промъкват се мигове

часове и хиляди вечности

в паузата между твоя поглед и моите

закъснели рими

пак някой закъснял е но брои ли се

щом другият също закъснява

и болките броят ли се

или те винаги точни са и дошли са навреме?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Недялкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...