прегръщам те само някъде далече
където късния следобед
между утре и вчера закъснява,
или пък ти закъсняваш, или аз
закъснявам?
късни целувки кънтят във ума ми
и изцапани думи помежду ни са пак
промъкват се мигове
часове и хиляди вечности
в паузата между твоя поглед и моите
закъснели рими
пак някой закъснял е но брои ли се
щом другият също закъснява
и болките броят ли се
или те винаги точни са и дошли са навреме?
© Пламена Недялкова Todos los derechos reservados