Вече е твърде късно да ме обичаш...
Твърде късно е да се кълнеш...
Отдавна вратата към сърцето си за теб заключих...

Отдавна казах ти на друга щастие да дадеш...

За теб нещата изглеждат някак прости...

Щракаш с пръсти и си мислиш, че ме имаш пак?

Въобразяваш си, че мога пак да те обичам,

Когато искрицата отдавна изчезна някъде в оня мрак...

Недей! Не казвай нищо вече!

Повярвай ми! Наслушала съм се на тез слова!

Отдавна казах «Стига вече!»

Време е да ме послушаш! Свърши любовта!