27.01.2009 г., 9:00

Късно е

573 0 1

Познавам те, откакто бяхме малки


и заедно играехме навън.


Пързаляхме се двама по пързалки


и всичко беше като сън.


 


Но мина времето тъй бързо,


пораснахме и виж сега,


как времето ръце ни върза,


аз мъж съм зрял, а ти жена.


 


И всеки път аз, щом те зърна,


сърцето ми прескача страшно бързо


и искам аз да те прегърна,


но ти ужасно много бързаш.


 


И днес, когато се реших


да кажа, че по теб съм луд,


разбрах къде сгреших,


че късно е, а ти си с друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...