Познавам те, откакто бяхме малки
и заедно играехме навън.
Пързаляхме се двама по пързалки
и всичко беше като сън.
Но мина времето тъй бързо,
пораснахме и виж сега,
как времето ръце ни върза,
аз мъж съм зрял, а ти жена.
И всеки път аз, щом те зърна,
сърцето ми прескача страшно бързо
и искам аз да те прегърна,
но ти ужасно много бързаш.
И днес, когато се реших
да кажа, че по теб съм луд,
разбрах къде сгреших,
че късно е, а ти си с друг.
© Иво Русев Все права защищены