10.02.2012 г., 13:43

Късно е

883 0 2

 

 

Късно е, само въздишки чуват се в този час,

няма думи, само тишината сенки рисува.

Много късно е вече за нас,

а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.

 

Прекалено късно е да се върнеш ти,

аз съм с друг сега и обсипвам него с любов.

А ти някъде друга целуваш, нали,

започнал с нея своя живот.

 

Късно е и тъгата в сърцето бурно напира,

разказва за една горичива самота.

Разпиления прах душата в шепи събира,

за да възроди наново любовта.

 

Стана късно, обич неземна, с теб се сбогувам,

протягам за последно към тебе ръка.

Очите ти и лицето тайно аз ще сънувам,

ще мечтая за теб и ще се боря с тази тъга!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста голяма редакция му е нужна на стихотворението ти!
    Добре ще е за теб да си намериш някой по-добър автор, който да ти показва грешките и да ти помага в редактирането, а с времето и сама ще започнеш да усещаш кое и как трябва да се пипне, за да е приятно за четене.
    С най-добри чувства ти го казвам, защото виждам, че обичаш поезията.
  • Моля, четете си внимателно текстовете, преди да ги качите за публикуване, за да не се налага да гадаем какво е искал да каже автора!

    "Прекалено късно е да се върнеш ти,
    аз съм друг сега и обсипвам него с любов."

    Това беше оригиналният текст.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...