Късно е
Късно е, само въздишки чуват се в този час,
няма думи, само тишината сенки рисува.
Много късно е вече за нас,
а сълзите по лицето ми пак ще танцуват.
Прекалено късно е да се върнеш ти,
аз съм с друг сега и обсипвам него с любов.
А ти някъде друга целуваш, нали,
започнал с нея своя живот.
Късно е и тъгата в сърцето бурно напира,
разказва за една горичива самота.
Разпиления прах душата в шепи събира,
за да възроди наново любовта.
Стана късно, обич неземна, с теб се сбогувам,
протягам за последно към тебе ръка.
Очите ти и лицето тайно аз ще сънувам,
ще мечтая за теб и ще се боря с тази тъга!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
