Ти искаш да съм все оная
разцъфнала вишна
и пак да кършиш клонки
с белоснежни цветове...
Но аз не можех да остана
вишната предишна -
отдавна цветовете ми
са зрели плодове...
И спираха тук пътници -
от жега изнурени,
беряха сочни вишни,
весел смях край мен ехтя...
А късни ветри позлатиха
листите зелени...
Прощавай, мили,
с цели два сезона закъсня!
© Славка Любенова Всички права запазени