Късно е
И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите.
От руини е лесно да се вдигне палат!
Щях да скачам високо с коленете пробити.
Ако можех минута аз да върна назад...
Всеки ден да засаждам пред вратата по цвете,
зарад всички букети дето нявга откъснах.
Не тъгувам за друго. Аз тъгувам за Времето.
Да го върнеш обаче се оказва все късно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
