Късно е
И какво от това, че стремглаво препусках
та да стана на двайсет, и на трийсет и две!
Колко малко живях. Колко много пропуснах.
Ако можех минута да върна поне...
Щях да плача от радост щом ми рухват мечтите.
От руини е лесно да се вдигне палат!
Щях да скачам високо с коленете пробити.
Ако можех минута аз да върна назад...
Всеки ден да засаждам пред вратата по цвете,
зарад всички букети дето нявга откъснах.
Не тъгувам за друго. Аз тъгувам за Времето.
Да го върнеш обаче се оказва все късно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
