6.11.2010 г., 12:53

Късно осъзната истина

1K 0 0

Не трябваше да те напускам

и да те оставям да си отидеш.

Осъзнавах колко много ще те нараня,

но не можех да ти кажа защо го направих.

 

Трябваше ли да изминат толкова години,

за да разбера, че още те обичам -

оставих рана в твоето сърце,

а моето от болка все още се свива.

 

И повече в живота си не те видях,

не разбрах нищичко за тебе...

А искам да те видя, знам, че е грях.

Къде да те търся? Кажи ми...

 

Аз имам нужда от твойта усмивка,

от рамото, на което дълго съм плакала.

И тялото ми тръпне, от теб недокоснато -

ако те намеря, ще ми простиш ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...