6.11.2010 г., 12:53

Късно осъзната истина

1K 0 0

Не трябваше да те напускам

и да те оставям да си отидеш.

Осъзнавах колко много ще те нараня,

но не можех да ти кажа защо го направих.

 

Трябваше ли да изминат толкова години,

за да разбера, че още те обичам -

оставих рана в твоето сърце,

а моето от болка все още се свива.

 

И повече в живота си не те видях,

не разбрах нищичко за тебе...

А искам да те видя, знам, че е грях.

Къде да те търся? Кажи ми...

 

Аз имам нужда от твойта усмивка,

от рамото, на което дълго съм плакала.

И тялото ми тръпне, от теб недокоснато -

ако те намеря, ще ми простиш ли?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...