Късно позвъня
Когато Аз за тебе плаках,
ти в лицето ми се смя,
когато Аз за тебе страдах,
незнаеше ти нежни слова.
Когато ти звънях, беше като ням,
когато исках да си с мен,
ти искаше да бъдеш сам.
Когато ти падах, едва ли не на колене,
ти гордо казваше за всичко “НЕ”!!!
Сега е късно вече...
не разбра ли,
сега само пепелта остана
от всичките пожари.
Сега те имам за далечен,
сега си ми всякаш непознат.
Аз вина нямам -
ИДИ СИ ТИ – прекалено
късно позвъня!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
