patenceto (Надя Георгиева)
185 614
3 июл. 2006 г., 23:31

Късно позвъня 

  Поэзия
5.0 (5)
1264 0 5
Когато Аз за тебе плаках,
ти в лицето ми се смя,
когато Аз за тебе страдах,
незнаеше ти нежни слова.
Когато ти звънях, беше като ням,
когато исках да си с мен,
ти искаше да бъдеш сам.
Когато ти падах, едва ли не на колене,
ти гордо казваше за всичко “НЕ”!!!
Сега е късно вече...
не разбра ли,
сега само пепелта остана ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Все права защищены

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
    BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
  • stivi797 (Стефан Янев) Выбор 1991
    И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • MrKoko (Константин Макавеев) Падение и Спасение
    В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »