Jul 3, 2006, 11:31 PM

Късно позвъня 

  Poetry
1261 0 5
Когато Аз за тебе плаках,
ти в лицето ми се смя,
когато Аз за тебе страдах,
незнаеше ти нежни слова.
Когато ти звънях, беше като ням,
когато исках да си с мен,
ти искаше да бъдеш сам.
Когато ти падах, едва ли не на колене,
ти гордо казваше за всичко “НЕ”!!!
Сега е късно вече...
не разбра ли,
сега само пепелта остана ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??