21.11.2008 г., 0:10

Късно щастие

1.3K 0 2

Хвани умиращата на кафето жар

и косъма на времето на две сцепи,

вдигни платна и не очаквай дар,

и ще го хванеш, ще го хванеш може би.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един сьвет от мен /ни сьм аз тази дето 6те учи един талант ,какво да прави /,но хубавите не6та те грабват и ти се иска по дьлго време да им се наслаждава6,разбра ме нали?Повече.По дьлги стихове......
  • Welkome и от мен Добро начало !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...