Клеча си сама, подпирам дувара
кирпича предава са, веч са руши.
Козата дори си мълчи и тя страда,
как години натрупа и на ней и тежи.
Красиво у село е, цъфтят си цветята,
кръжат си пчелички, жужат и жужат.
Крава тъжно мучи, а кобилката мятя
копита в полето де тревите тучат...
Кръчмата тиха е, празен мегдана,
къде ли покри са тоз селски народ?
Краска и тя замълча, хич я няма?
Какво да река ви - замрял е живот.
Клеча си сама и разплитам душата -
какви съм наплела години назад.
Карма ли бе или пръст на съдбата?
Каквото било е - живот е благат.

баба Ана (Къ я подхвана) :)