igineva (Ирена Иванова)
68 21
26.07.2008 г., 1:17 ч.

Лабиринт 

  Поезия » Друга
636 0 5

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.

Наляво тръгнеш ли - сълза
с усмивка тъжна ще те парне,
надясно - някаква мечта
от ъгъл скрит ще те нападне.

Нагоре - глуха самота
с уста беззъба те посреща,
надолу - мрак и празнота
и раните от стари срещи.

Сърцето ми е лабиринт
от всички бъдещи раздели.
Не влизай - няма път навън,
щом лабиринтът в плен те вземе.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обичам те, но ако влезеш в лабиринта ще останеш в плен... По-добре да останеш вън и лабиринта да остане пуст - саможертва.
    Уникално дълбоко!
  • тъжна усмивка и от мен...
  • От тихата тъга на стиха пълен с красота поука ще си взема-посоката една -да принадлежа е избор общ,а не наложено от някой бреме!
  • Наистина тъжно ме усмихна!!!
    Поздрав за стиха!!!
  • Мисля че можем да говорим единствено за разделите които сме преживяли досега но бъдещите не можем да предвидим мисля че сърцето ти ще намери верният път
Предложения
: ??:??