Jul 26, 2008, 1:17 AM

Лабиринт

Poetry » Other

796 0 5

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.

Наляво тръгнеш ли - сълза
с усмивка тъжна ще те парне,
надясно - някаква мечта
от ъгъл скрит ще те нападне.

Нагоре - глуха самота
с уста беззъба те посреща,
надолу - мрак и празнота
и раните от стари срещи.

Сърцето ми е лабиринт
от всички бъдещи раздели.
Не влизай - няма път навън,
щом лабиринтът в плен те вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ageorgiev (Андриан Георгиев)

Обичам те, но ако влезеш в лабиринта ще останеш в плен... По-добре да останеш вън и лабиринта да остане пуст - саможертва.
Уникално дълбоко!

2011-05-06T11:30:03+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

тъжна усмивка и от мен...

2008-07-26T18:07:22+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

От тихата тъга на стиха пълен с красота поука ще си взема-посоката една -да принадлежа е избор общ,а не наложено от някой бреме!

2008-07-26T12:18:30+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Наистина тъжно ме усмихна!!!
Поздрав за стиха!!!

2008-07-26T07:57:25+03:00
Карамелка (Ваня)

Мисля че можем да говорим единствено за разделите които сме преживяли досега но бъдещите не можем да предвидим мисля че сърцето ти ще намери верният път

2008-07-26T01:37:13+03:00