Лабиринт от чувства
Заливаш ме с целувки,
приветлива, омайна,
обичаш без преструвки,
в очите ти не виждам тайни.
Поглеждаш ме чаровно,
обливаш ме със ласки,
изчезва всичко в мен отровно,
пред тебе свалям всичките си маски.
Защо така ми действаш,
все още не разбирам,
държиш се толкова човешки,
а аз стена градя, за да те спирам.
Кога от този лабиринт ще се измъкна,
все по трудно е да ме откриеш
и колкото вървя, все повече замръквам,
докато накрая целия не ме покрие.
Една надежда ми остана - да те срещна,
да тръгна с теб, да си ми като пътеводна светлина
и колкото посоката и да е грешна,
поне по пътя, който искам, ще вървя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© okinaf Всички права запазени
