24.04.2013 г., 15:12

Лабиринти без минотавър

545 0 0

 

Иска ми се да спреш да ми задаваш въпроси и да започнеш да ми даваш отговори,

да спреш да чакаш да те целуна и да започнеш да ме целуваш,

да спреш да мислиш и да започнеш да чувстваш.

Иска ми се спреш да ми вярваш и да започна да ти вярвам,

да спра да дълбая и да имам всичко пред себе си.

Иска ми се да спра да се лутам между минало и бъдеще,

за да ме има сега.

Да спра да очаквам погледите ти, за да те гледам в очите,

да спра да отброявам часовете, а да изживявам мигове.

Да ми стискаш ръката, а не да я хващаш,

да не оставяш на времето, а сам да го определяш.

Иска ми се да изляза от лабиринта си

и някъде по пътя да те срещна като минотавър.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...