Лабиринти без минотавър

Иска ми се да спреш да ми задаваш въпроси и да започнеш да ми даваш отговори,

да спреш да чакаш да те целуна и да започнеш да ме целуваш,

да спреш да мислиш и да започнеш да чувстваш.

Иска ми се спреш да ми вярваш и да започна да ти вярвам,

да спра да дълбая и да имам всичко пред себе си.

Иска ми се да спра да се лутам между минало и бъдеще,

за да ме има сега.

Да спра да очаквам погледите ти, за да те гледам в очите,

да спра да отброявам часовете, а да изживявам мигове.

Да ми стискаш ръката, а не да я хващаш,

да не оставяш на времето, а сам да го определяш.

Иска ми се да изляза от лабиринта си

и някъде по пътя да те срещна като минотавър.