11.05.2017 г., 23:10

Лаборатория

900 0 0

Във колбите бъркаме – славно ругаем.

Резултат  не излиза – колко се каем.

Дали пък от нас не зависи?

Да влезем във нормите с пурпурна слава.

Бенкелманът се цупи.

Същинска забава.

Защо е камионът така  натоварен?

Отчитам, отчитам и просто се питам, какво е това?

Върховна следа.

Огъване меря, а търся любов.

Дайте ми моля Ви, пресен картоф.

Със площ  и динамика аз предпочитам.

Забивам, тревожа се, дори се оплитам.

Прекрасно махало – сцепление мери.

Печелим в съгласие пълно доверие.

Петното е пясъчно – искам да свети.

Прегракнали гарвани – сричат куплети.

И формули вплитам в това изпитание,

ще трябва да сърбам чорба във изгнание.

Понасяме латата, пъхаме клинове.

Отчитам, отчитам,  дори се преплитам.

И пътища славни се ширнали в миг.

Ще бъдат построени от инженера велик.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...