11 may 2017, 23:10

Лаборатория

  Poesía » Otra
901 0 0

Във колбите бъркаме – славно ругаем.

Резултат  не излиза – колко се каем.

Дали пък от нас не зависи?

Да влезем във нормите с пурпурна слава.

Бенкелманът се цупи.

Същинска забава.

Защо е камионът така  натоварен?

Отчитам, отчитам и просто се питам, какво е това?

Върховна следа.

Огъване меря, а търся любов.

Дайте ми моля Ви, пресен картоф.

Със площ  и динамика аз предпочитам.

Забивам, тревожа се, дори се оплитам.

Прекрасно махало – сцепление мери.

Печелим в съгласие пълно доверие.

Петното е пясъчно – искам да свети.

Прегракнали гарвани – сричат куплети.

И формули вплитам в това изпитание,

ще трябва да сърбам чорба във изгнание.

Понасяме латата, пъхаме клинове.

Отчитам, отчитам,  дори се преплитам.

И пътища славни се ширнали в миг.

Ще бъдат построени от инженера велик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...