Лаерт overдоза/Офелия в кома
аз съм момчето от стъклените кутийки захар
аз съм момчето със сняг върху устните
(казва го Műller)
аз съм
Лаерт
overдоза
или
Офелия
в кома
аз влизам в структурата
във топлината на тялото
гласните
искам да скъсам
и да издера
механизма който иска да разкъса
и издере механизма
на моето сърце което (по Мűller, отново) е всъщност часовник
очите ми нямат зеници
не искат да се научат как да се затварят във тъмното
изтърбуших смисъла на собствената си смърт
за всяка вечер по един танцьор в леглото ми
за всяка усмивка по един-единствен нож
за всяка дума имам камък във торбата
и наистина
се страхувам
от водата
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Питър Хайнрих Всички права запазени
