Jun 5, 2011, 11:59 AM

Лаерт overдоза/Офелия в кома

  Poetry » Other
1.3K 0 8

аз съм момчето от стъклените кутийки захар

аз съм момчето със сняг върху устните
(казва го Műller)

аз съм

Лаерт

overдоза

или

Офелия

в кома

аз влизам в структурата

във топлината на тялото

гласните

искам да скъсам

и да издера

механизма който иска да разкъса

и издере механизма

на моето сърце което (по Мűller, отново) е всъщност часовник
очите ми нямат зеници

не искат да се научат как да се затварят във тъмното

изтърбуших смисъла на собствената си смърт

за всяка вечер по един танцьор в леглото ми
за всяка усмивка по един-единствен нож
за всяка дума имам камък във торбата

 

и наистина
се страхувам
от водата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...