Jun 5, 2011, 11:59 AM

Лаерт overдоза/Офелия в кома

  Poetry » Other
1.3K 0 8

аз съм момчето от стъклените кутийки захар

аз съм момчето със сняг върху устните
(казва го Műller)

аз съм

Лаерт

overдоза

или

Офелия

в кома

аз влизам в структурата

във топлината на тялото

гласните

искам да скъсам

и да издера

механизма който иска да разкъса

и издере механизма

на моето сърце което (по Мűller, отново) е всъщност часовник
очите ми нямат зеници

не искат да се научат как да се затварят във тъмното

изтърбуших смисъла на собствената си смърт

за всяка вечер по един танцьор в леглото ми
за всяка усмивка по един-единствен нож
за всяка дума имам камък във торбата

 

и наистина
се страхувам
от водата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...