Jun 5, 2011, 11:59 AM

Лаерт overдоза/Офелия в кома

  Poetry » Other
1.3K 0 8

аз съм момчето от стъклените кутийки захар

аз съм момчето със сняг върху устните
(казва го Műller)

аз съм

Лаерт

overдоза

или

Офелия

в кома

аз влизам в структурата

във топлината на тялото

гласните

искам да скъсам

и да издера

механизма който иска да разкъса

и издере механизма

на моето сърце което (по Мűller, отново) е всъщност часовник
очите ми нямат зеници

не искат да се научат как да се затварят във тъмното

изтърбуших смисъла на собствената си смърт

за всяка вечер по един танцьор в леглото ми
за всяка усмивка по един-единствен нож
за всяка дума имам камък във торбата

 

и наистина
се страхувам
от водата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Питър Хайнрих All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...