18.01.2024 г., 7:10

Лагуната на бисерната страст

837 1 15

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка...
На дивото привличане в плътта.
По тялото ти моето се плъзга
и стонът ти е песен във нощта...

По влажен път се губя и намирам
лагуната на бисерната страст -
И имам те, и имам те, и имам
отново, и отново тебе аз...

04.01.2024./05.01.2024.
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, а е вече прекалихме.
    Чао от мен с много усмих 😊
  • Таня, вадя яйцата и почвам кекса 🤣
    Ничка, супер е интерпретацията ти!
    Виолета, вада маркуча, покажи пожара и почвам да го гася 🤣🙃🤣
  • Я, я какво става тук. Пожар гори
  • Посоката на ветровете е вярна.
    Блясък на хиляди светулки
    и шансони без име.
    Следвам посоките безмълвно.
    Води ме в белите ни смърти.
    От реброто си те ваях, без
    дъх, без пулс и мисъл.
    Нощите рисуват щрихи,
    на луните тихи.
    Сенките ме водят, на сляпо,
    в посоките верни и неусетни.
    Акациев мед по устните се стича.
    Меласа и сладост ярка се разлива.
    В корделите на точки, сенките на
    мъж и жена-залезите крие.
    Раковите намери, в миден
    сън те крия.
    Извинявай, Гош!
    Това си е моя интерпретация и моментни
    драсканици...
    Твоето си е чудесно!
  • вУйяори 🤣

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....