18.01.2024 г., 7:10

Лагуната на бисерната страст

842 1 15

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Насочваш ме... посоката е вярна...
И следвам те, където искаш, там!
Задъхана си, искаща и страстна,
а аз готов... докрай да се отдам
на женската ти същност дръзка...
На дивото привличане в плътта.
По тялото ти моето се плъзга
и стонът ти е песен във нощта...

По влажен път се губя и намирам
лагуната на бисерната страст -
И имам те, и имам те, и имам
отново, и отново тебе аз...

04.01.2024./05.01.2024.
   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре, а е вече прекалихме.
    Чао от мен с много усмих 😊
  • Таня, вадя яйцата и почвам кекса 🤣
    Ничка, супер е интерпретацията ти!
    Виолета, вада маркуча, покажи пожара и почвам да го гася 🤣🙃🤣
  • Я, я какво става тук. Пожар гори
  • Посоката на ветровете е вярна.
    Блясък на хиляди светулки
    и шансони без име.
    Следвам посоките безмълвно.
    Води ме в белите ни смърти.
    От реброто си те ваях, без
    дъх, без пулс и мисъл.
    Нощите рисуват щрихи,
    на луните тихи.
    Сенките ме водят, на сляпо,
    в посоките верни и неусетни.
    Акациев мед по устните се стича.
    Меласа и сладост ярка се разлива.
    В корделите на точки, сенките на
    мъж и жена-залезите крие.
    Раковите намери, в миден
    сън те крия.
    Извинявай, Гош!
    Това си е моя интерпретация и моментни
    драсканици...
    Твоето си е чудесно!
  • вУйяори 🤣

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...