Fontaine (Димитър Димчев)
172 1264
17.03.2010 г., 13:03 ч.

Ларций 

  Поезия
708 0 4

По покриви и по улуци

като слепец се къпе сняг,

луна на хоризонта куца,

стопявайки го със замах.


Полето бе покрито с мента,

край бреговете на реката,

умираше самотен Ларций

в уханията на водата.


И там, сред смутното му тяло,

топеше се снегът вековен,

смърта за някой е отрова,

но бе животът му окови.


И там умрял е вече Ларций

под звуците на тишината,

звездите, като диаманти,

блестяха в чест на война знатен.


Там полъх на жасмин и касис

ще пада тъжно под звездите,

като дете ще плачат, плачат...

за сбогом тъжни, Те - звездите.


© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • като го чета, мисля за това, че имам да уча по латински и се натъжавам. Извън шегата, наистина е много хубаво. Браво!
  • Хубаво е
  • Доста труден за разбиране - текст!!!
    Олицетворен художествен образ, пояснен със сложни метафорични епитети!!!

    "И там умрял е вече Ларций
    под звуците на тишината,
    звездите, като диаманти,
    блестяха в чест на воина знатен."
  • Мите
    за хората които "могат да четат" и мислят
    ... знаеш ли колко болка им причинява първия куплет ... да не кажа цялото стихо ...

    но в сайта предимно... чуввввстват
    така че всичко е ок
Предложения
: ??:??