Ларций

Mar 17, 2010, 1:03 PM

Poetry

690 0 4

По покриви и по улуци

като слепец се къпе сняг,

луна на хоризонта куца,

стопявайки го със замах.

Полето бе покрито с мента,

край бреговете на реката,

умираше самотен Ларций

в уханията на водата.

И там, сред смутното му тяло,

топеше се снегът вековен,

смърта за някой е отрова,

но бе животът му окови.

И там умрял е вече Ларций

под звуците на тишината,

звездите, като диаманти,

блестяха в чест на война знатен.

Там полъх на жасмин и касис

ще пада тъжно под звездите,

като дете ще плачат, плачат...

за сбогом тъжни, Те - звездите.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Jeff11 (Джеф)

2010-03-17T15:04:15+02:00

като го чета, мисля за това, че имам да уча по латински и се натъжавам. Извън шегата, наистина е много хубаво. Браво!
mansfield (Люси)

2010-03-17T14:15:39+02:00

Хубаво е
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-17T13:19:08+02:00

Доста труден за разбиране - текст!!!
Олицетворен художествен образ, пояснен със сложни метафорични епитети!!!

"И там умрял е вече Ларций
под звуците на тишината,
звездите, като диаманти,
блестяха в чест на воина знатен."
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2010-03-17T13:11:29+02:00

Мите
за хората които "могат да четат" и мислят
... знаеш ли колко болка им причинява първия куплет ... да не кажа цялото стихо ...

но в сайта предимно... чуввввстват
така че всичко е ок