26.06.2007 г., 9:28 ч.
Лебедова песен
Красива и вълшебна нощ,
а аз бавно се разхождам в планината
край малко езерце, във опит
да се отдам поне за миг на самотата.
И някъде там, в тъмнината,
в безкрайните кристални води,
аз мернах сянка, отражение
на две тъжни красиви очи.
И едно вълшебно създание,
една птица, приказна и грациозна,
бавно заплува към мен,
все така прелестна, мистериозна.
И различих нейната бяла невинност,
нейната дълга, красива шия.
Не вярвах, че някога в малкото, планинско
езерце такъв прекрасен лебед ще открия.
Дойде близо до мен, погледна ме тъжно.
Наведе глава и отрони нежна сълза.
Мелодия нечувана, дива, прекрасна
в миг на изненада огласи нощта.
Дори дърветата престанаха да шумолят,
когато лебедът запя.
Природата се преклони пред тази песен,
пред тази цветна на звукове река.
Огласяше нощта със своята прелест.
И една легенда оживя.
Лебедовата песен се вееше с вятъра,
носеща болка, страх и тъга.
Но беше толкова вълшебна, нежна!
А аз стоях изправена, сама.
Омаяна от звуците на лебеда,
пленяващи със свойта красота.
За миг и песента заглъхна.
Мелодията рязко спря.
Потърсих с поглед лебеда,
но той бе вече на разходка със смъртта.
Нощта възвърна своя хубав ритъм.
Но той бе толкова обикновен и скучен.
Дърветата пееха, а вятъра вееше
по сценарий, отдавна научен.
Ах, Боже, искам само едно!
Нека да имам смелостта,
когато и моето време настъпи,
да посрещна с такава красота смъртта!
а аз бавно се разхождам в планината
край малко езерце, във опит
да се отдам поне за миг на самотата.
И някъде там, в тъмнината,
в безкрайните кристални води,
аз мернах сянка, отражение
на две тъжни красиви очи.
И едно вълшебно създание,
една птица, приказна и грациозна,
бавно заплува към мен,
все така прелестна, мистериозна.
И различих нейната бяла невинност,
нейната дълга, красива шия.
Не вярвах, че някога в малкото, планинско
езерце такъв прекрасен лебед ще открия.
Дойде близо до мен, погледна ме тъжно.
Наведе глава и отрони нежна сълза.
Мелодия нечувана, дива, прекрасна
в миг на изненада огласи нощта.
Дори дърветата престанаха да шумолят,
когато лебедът запя.
Природата се преклони пред тази песен,
пред тази цветна на звукове река.
Огласяше нощта със своята прелест.
И една легенда оживя.
Лебедовата песен се вееше с вятъра,
носеща болка, страх и тъга.
Но беше толкова вълшебна, нежна!
А аз стоях изправена, сама.
Омаяна от звуците на лебеда,
пленяващи със свойта красота.
За миг и песента заглъхна.
Мелодията рязко спря.
Потърсих с поглед лебеда,
но той бе вече на разходка със смъртта.
Нощта възвърна своя хубав ритъм.
Но той бе толкова обикновен и скучен.
Дърветата пееха, а вятъра вееше
по сценарий, отдавна научен.
Ах, Боже, искам само едно!
Нека да имам смелостта,
когато и моето време настъпи,
да посрещна с такава красота смъртта!
© Гергана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Гери бе, страхотно е
-
Много е истинско. Веднага си го предствих и леко ме натъжи. Браво мила, продължавай да твориш!
-
Страхотно е!!!Много въздействащ стих!Цялата настръхнах!Пишеш невероятно красиво и истинско.Наистина ли си на 13?Продължавай все така!!! БРАВО ОЩЕ ВЕДНЪЖ!!!
-
Ах, Боже, искам само едно!
Нека да имам смелостта,
когато и моето време настъпи,
да посрещна с такава красота смъртта!
(Ти наистина ли си на 13?
Не е ли рано да мислиш за Смъртта?)
Но толкова красиво мислиш....
поздравявам те!*
и ти се радвам. -
Мерси много
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
