Лебедова песен
Прекрасни бяха утрините ни, любими -
окъпани в сребро на езерна вода.
Дърветата в мъгла - почти неразличими,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско - ласкав дом ни беше,
в чертозите на свят от твоите крила.
И нощем слушах, как сърцето ти туптеше
до моето, когато гушне ни сънят.
И светла беше семплата ни моногамност -
присмиваха се птиците с беззлобен смях.
Но, още грозно пате, аз по тебе пламнах,
безпаметно обичах те, за теб живях...
Проклет да бъде онзи час, когато
разпери в грациозен полет чифт крила
и, сипейки с пера дъга от водно злато,
в небето с мощен мах, прекрасен, полетя.
И гръмна гръм, и лавна куче отдалече.
Ти падна сред тръстиките. Умря светът.
Прекършената шия не помръдна вече.
Животът срути се, с безжизнената плът.
Сега остана ми, любими, да се вдигна,
в небето, горе. Да се вдигна на възбог,
криле да сложа, падайки да те достигна,
последна песен да изпея... Песен от любов.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
