Лебедова песен
Към скритото в душата си надничам
(тя, някак си е свита от очакване),
запалила свещичка за обичане,
а иначе – курбан на дявола останала.
Къде ли не те търсих, белоперени,
(тамян кадих, магии правих),
часовника си всеки ден сверявах,
стрелките му по мъничко назад отвличах.
Мечтаех те, изпях, наричах те,
(кълнях световното пространство),
безумно тичах към следите ти
и камъчета подир себе си оставях.
Дано ги видиш, като в приказките,
(аз всяка нощ ги препрочитам),
не съм принцеса, но съм истинска,
облечена в любов жена, на прага ти.
Сега заставам, на ъгъла във сянката ти,
(на колене, ридаеща и чакаща).
Познай ме, намери ме и обичай ме –
на крачка съм от теб. Повярвай ми.
28.09.2008 г.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени