Лед

5.01.2017 г., 1:04 ч.

Поезия » Друга

353 1 2

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.

Студът забива ледените тръпки,
кръвта забавя, тя едва пълзи,
острие от лед пронизва се в сърцето,
ледът не може да тупти.

Шепите ти, едва ли ще ме стоплят,
премръзнали от този силен студ,
сега съм лед, а бях вода течаща,
сега боля, допра ли се до плът.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

gerrda (Геновева Христова)

2017-06-11T00:46:14+03:00

Всяко агрегатно състояние на чувствата не е излишно, в някои случаи дори си е добре дошло.
полет (Силвана)

2017-01-06T03:59:22+02:00

Познато чувство, хубаво е, че водата е станала лед - той е твърд, красив, здрав, болящ - да, но ледът е чист, а водата може да се превърне и в тиня - лепкава, гнила, воняща и непоправима...