И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.
Студът забива ледените тръпки,
кръвта забавя, тя едва пълзи,
острие от лед пронизва се в сърцето,
ледът не може да тупти.
Шепите ти, едва ли ще ме стоплят,
премръзнали от този силен студ,
сега съм лед, а бях вода течаща,
сега боля, допра ли се до плът.
© Misteria Vechna All rights reserved.