Jan 5, 2017, 1:04 AM

Лед

Poetry » Other

491 1 2

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.

Студът забива ледените тръпки,
кръвта забавя, тя едва пълзи,
острие от лед пронизва се в сърцето,
ледът не може да тупти.

Шепите ти, едва ли ще ме стоплят,
премръзнали от този силен студ,
сега съм лед, а бях вода течаща,
сега боля, допра ли се до плът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gerrda (Геновева Христова)

Всяко агрегатно състояние на чувствата не е излишно, в някои случаи дори си е добре дошло.

2017-06-11T00:46:14+03:00
полет (Силвана)

Познато чувство, хубаво е, че водата е станала лед - той е твърд, красив, здрав, болящ - да, но ледът е чист, а водата може да се превърне и в тиня - лепкава, гнила, воняща и непоправима...

2017-01-06T03:59:22+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0