30.09.2006 г., 1:30

Ледена омраза ...

912 0 4

Все така студените ти безжизнени очи
изпиват всяка светлина и радост в моя ден .
Омраза в тях се крие и блести ,
но с усмивки фалшиви не ще ги скриеш ти от мен ...

Все така студена страст , превърнала се до днес
в леден поглед , казващ много , дори без думичка една .
Върви , желая ти късмет ,
думите са излишни , за мен остава мисълта ...

Все така хладно и невзрачното "Здравей " ,
сякаш на сила отронено и със ненавист .
Дано до края сърцето твое да живей ,
без да раздава около мен тази дълго таена ярост ...

Все така ледена усмивка през сълзи .
Защо се криеш ? Не можеш да ме заблудиш .
Замръзнали за всички , но тлеещи за мен са твоите очи ,
с думите си вече не можеш да ме нараниш ...

Не си търси причина с хлад да ме подминаваш .
Студа се носи след теб като зараза .
научи се да ме гледаш нагло и преструвай се поне , че ме мразиш ,
така както аз те гледам и не изпитвам даже капчица омраза ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и от мен Сандри!!!!!Много силно и откровено!!!!
  • Галя , да , за жалост е така ... Но поне можем да четем в очите , те казват всичко без лъжи ... дори да е омраза ...
    чар , благодаря за оценката
  • откровеност!
  • "Студа се носи след теб като зараза ."-точно от това,аз не мога да се спася...Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...