Все така студените ти безжизнени очи
изпиват всяка светлина и радост в моя ден .
Омраза в тях се крие и блести ,
но с усмивки фалшиви не ще ги скриеш ти от мен ...
Все така студена страст , превърнала се до днес
в леден поглед , казващ много , дори без думичка една .
Върви , желая ти късмет ,
думите са излишни , за мен остава мисълта ...
Все така хладно и невзрачното "Здравей " ,
сякаш на сила отронено и със ненавист .
Дано до края сърцето твое да живей ,
без да раздава около мен тази дълго таена ярост ...
Все така ледена усмивка през сълзи .
Защо се криеш ? Не можеш да ме заблудиш .
Замръзнали за всички , но тлеещи за мен са твоите очи ,
с думите си вече не можеш да ме нараниш ...
Не си търси причина с хлад да ме подминаваш .
Студа се носи след теб като зараза .
научи се да ме гледаш нагло и преструвай се поне , че ме мразиш ,
така както аз те гледам и не изпитвам даже капчица омраза ...
© Александра Матеева Все права защищены