30 сент. 2006 г., 01:30

Ледена омраза ...

911 0 4

Все така студените ти безжизнени очи
изпиват всяка светлина и радост в моя ден .
Омраза в тях се крие и блести ,
но с усмивки фалшиви не ще ги скриеш ти от мен ...

Все така студена страст , превърнала се до днес
в леден поглед , казващ много , дори без думичка една .
Върви , желая ти късмет ,
думите са излишни , за мен остава мисълта ...

Все така хладно и невзрачното "Здравей " ,
сякаш на сила отронено и със ненавист .
Дано до края сърцето твое да живей ,
без да раздава около мен тази дълго таена ярост ...

Все така ледена усмивка през сълзи .
Защо се криеш ? Не можеш да ме заблудиш .
Замръзнали за всички , но тлеещи за мен са твоите очи ,
с думите си вече не можеш да ме нараниш ...

Не си търси причина с хлад да ме подминаваш .
Студа се носи след теб като зараза .
научи се да ме гледаш нагло и преструвай се поне , че ме мразиш ,
така както аз те гледам и не изпитвам даже капчица омраза ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Матеева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен Сандри!!!!!Много силно и откровено!!!!
  • Галя , да , за жалост е така ... Но поне можем да четем в очите , те казват всичко без лъжи ... дори да е омраза ...
    чар , благодаря за оценката
  • откровеност!
  • "Студа се носи след теб като зараза ."-точно от това,аз не мога да се спася...Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...