Ледена Прегръдка
В затишието на нощта
два гълъба самотни прелетяха,
под златистата луна
на една елха се спряха...
Сняг внезапно заваля
и затрупа в миг елхата,
гълъбите със замръзнали крила
един до друг стояха.
И безмълвно гледаха снега,
а той затрупваше земята.
Не можеха да отлетят,
студът сковал им бил крилата.
Жално гълъбицата погледна
към гълъба сребристо-бял,
тихомълком приближи се той до нея
и докосна я с печал.
Снегът валеше като из ведро,
а те скърбяха заедно на клона,
Протегна гълъбът перо
и погали гълъбицата неволно.
Отрони се сълза от бляскавото ù око,
сълзата в миг се заледи.
Желанието ù бе единствено, едно -
да може тя отново да лети.
Настана бяла тишина,
небето изведнъж се проясни,
проблясна коледна звезда,
спря снегът внезапно да вали.
Искра надежда сгря сърцата
на измръзналите гълъби в нощта,
представяха си вече как летяха
из приказните небеса...
Опита той перото си да вдигне
от нейните замръзнали пера,
но не можеше и да помръдне,
ледът крилото му скова!
Гълъбицата от страх заплака,
сълзите ù топяха се в снега,
безмълвни двамата стояха,
не можеха да разтопят леда.
Останаха там - на върха на елхата
гълъбите снежно бели,
в прегръдка ледена се сковаха,
пътя на вечността неволно поели...
И до днес, ако видите птица сама
нейде на дърво да стои,
значи тя се бори за своята свобода
и мечтае единствено да лети...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
