Сребърно момиче
в стая от стъкло
Снежни сълзи от очите
Устни в тъмно синьо
В косите-ледени кристали
Гърдите спрели са да дишат
Ръцете нежност са придали
Искат нещо да опишат
Момичето крещи,
а аз не чувам
Затворила очи,
замръзнала...
статуята сребърна бушува.
© Николета Всички права запазени