Нощта настъпва бавно,
като пълзяща и студената змия,
обгръща тялото горещо,
побиват тръпки, ледина.
А сърцето и душата тръпнат,
очакват нечия ръка,
прегръдка нежна, топла,
да разпръснат тази празнота!
Самотно тяло ничие и младо,
търсещо и капчица любов,
надява се и моли се да дойде,
мъжът, когото отново ще сънува вечерта!
© Албена Радина Всички права запазени