Нощта настъпва бавно,
като пълзяща и студената змия,
обгръща тялото горещо,
побиват тръпки, ледина.
А сърцето и душата тръпнат,
очакват нечия ръка,
прегръдка нежна, топла,
да разпръснат тази празнота!
Самотно тяло ничие и младо,
търсещо и капчица любов,
надява се и моли се да дойде,
мъжът, когото отново ще сънува вечерта!
© Албена Радина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
