На чешмата насред село 

мома менци си налива. 

До нея изправил се напето 

момък вода да ѝ отпива. 

Погледи си те срещнали 

и родила се магия. 

Момата момъкът отвел я 

с бащина благословия. 

И заживели си щастливо, 

радвали им се всички, 

но зла болест се намеси, 

легна момък и затвори си очи си. 

Момата дълго се не мая, 

знахари викна от далече. 

Стоят над него и се маят, 

най-после старшията рече. 

Ей тука, не далече 

дворец има със зла царица, 

в градината ѝ расте цвете, 

то ще спаси негова душица. 

Полунощ настана, момата тръгна, 

довар прескочи, цветето намери,

но не щеш ли зла царица 

пътят ѝ назад препречи. 

Що щеш ти в моите покои? 

с леден глас извика. 

Момата цветето показа

и мигом ѝ разказа. 

Добре! Така да бъде! 

Листата преброи му 

и толкова години 

да живее либето любимо! 

Погледнала момата, що да види, 

само четири били листата. 

Тя бързо от фустана

извадила иглата. 

С нея лист по лист накъсва, 

безброй са веч листата, 

ръката трепетно протяга 

и на царицата показва. 

Виждам аз, че любовта ти 

е толкова голяма.. 

Така да бъде! Да живее 

колкото са тук листата! 

На цветето ще дам аз име 

тъй както ти се казваш. 

Хризантема то ще се нарича 

и ще е нежно дори в студена зима. 

Разказах приказка една, 

която знаех от дете. 

За мен цветето на любовта, не роза, 

а хризантема се нарича то. 

22.09.2018г. 

Кети Колева